Крановете може да пресъхнат в тази страна, където водната криза е толкова тежка, че може да се види от космоса

Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте

Редици от богомолци, някои с вдигнати към небето лица, други с наведени глави, се молеха за дъжд в джамия в Техеран по-рано този месец. Тяхната молба е все по-отчаяна. Градът се бори с водна рецесия, толкоз тежка, че иранският президент допусна, че може да се наложи хората да се изтеглят. Седмиците минават, а дъждовете към момента не идват.

Има опасения, че водата може да свърши изцяло в този голям, многолюден град, чийто столичен регион е дом на към 15 милиона души.

В тирада по-рано този месец президентът Масуд Пезешкиан сподели, че водата ще бъде лимитирана, в случай че в Техеран не вали до декември. Ако неналичието на дъжд продължи, жителите „ би трябвало да се изтеглят “, сподели той. Много специалисти споделят, че евакуацията е неосъществима, само че реториката на Пезешкиан отразява сериозността на обстановката в Иран.

Техеран е в центъра на вниманието, само че това е рецесия, която надвишава столицата. В към 20 провинции не е имало нито една капка дъжд от началото на дъждовния сезон в края на септември, сподели Мохсен Б. Месгаран, доцент по растителни науки в Калифорнийския университет в Дейвис. Приблизително 10% от язовирите в страната са пресъхнали, съгласно Ройтерс.

Корените на водните проблеми на Иран повтарят тези в доста други елементи на света: десетилетия на свръхдобив; застаряваща, спукана инфраструктура; разпространяване на язовири, издигнати през реките; неприятно управление; обвинявания в корупция. През всичко това минава нишката на изменението на климата, което води до по-горещо и изсъхнало време, което значи, че година след година пресъхналите резервоари не се допълват.

Настоящата суша в Иран е най-лошата от минимум 40 години и равнищата на водата се свиват „ по време на годината, когато нормално очаквате съхранението да се възвръща, а не да се разпада в допълнение “, сподели Амир АгаКучак, професор по гражданско и екологично инженерство в Калифорнийския университет, Ървайн.

Иран, най-вече полусуха страна, не е чужд за дефицита на вода, само че рядко той визира Техеран, дом на множеството богати и могъщи хора в страната.

Основните резервоари, снабдяващи града, са цялостни единствено с към 11%, съгласно Мохсен Ардакани, общоприет шеф на Техеранската провинциална работа по водоснабдяване и канализация, както беше обявено от иранската полуофициална осведомителна организация Mehr по-рано този месец.

Язовирът Latyan, на към 15 благи отвън града, е цялостен единствено към 9%. От май резервоарът, сврян в подножието на планините Алборц, се е отдръпнал толкоз доста, че е оставил след себе си съвсем изцяло изсъхнало речно корито, гравирано единствено с няколко стичащи се поточета.

Язовирът Амир Кабир, на към 40 благи северозападно от Техеран, също е на рисково ниски равнища, сега на към 8% от общия си потенциал, съгласно Ройтерс.

Отвъд Техеран равнищата на водата в резервоарите, захранващи втория по величина град в Иран Машхад, дом на към 3 милиона души, са единствено към 3%, сподели Хосейн Есмаилян, началник на компанията за водоснабдяване и отпадни води на Машхад, съгласно ISNA News.

Ситуацията в Иран не е краткотрайна злополука, а непрекъсната, дълготрайна злополука, нанасяща необратими вреди, сподели Каве Мадани, шеф на Университетския институт на Организация на обединените нации за вода, околна среда и здраве, който преди този момент е бил заместник-ръководител на отдела по околна среда на Иран.

Той разказа страната като „ воден банкрут “, извличайки от своите реки езера и влажни зони (подобно на разплащателната си сметка) и подземните й водоносни хоризонти (спестовната й сметка) с доста по-бързи темпове, в сравнение с се попълнят.

Стремежът на държавното управление да реализира хранителна самодостатъчност, частично в отговор на западните наказания, значително е виновен за обстановката, споделят специалисти. „ В продължение на десетилетия политиките предизвикват разширението на поливното земеделие в сухите райони “, сподели Ага Кучак.

Напояваните аграрни земи са се удвоили от 1979 година насам и културите са жадни, изключително оризът, съществена храна в Иран. По-голямата част от водата в Иран, към 90%, отива за селското стопанство.

Езерото Урмия, в северозападен Иран, е явна жертва. Някога едно от най-големите соленоводни езера на планетата, Урмия се сбръчка през последните десетилетия. Сушата изигра роля, само че по-големият мотор са язовирите и кладенците, които са изникнали наоколо, с цел да поддържат ферми, задушавайки доставките на езерото. Те „ избутаха системата оттатък нейните граници “, сподели Месгаран.

В сухите и полусухите райони на Иран също бяха построени поглъщащи вода промишлености като петролна и газова, което усилва натиска в така и така нежните региони.

Нарастващото градско население също усилва търсенето. Ситуацията е превъзходна